Микропластмасата се съдържа както в чешмяната вода, така и в бутилираната вода.
С невъоръжено око по-голямата част от микропластмасата не се забелязва, тъй като размерът на пластмасовите частици варира от един микрометър до пет милиметра.
- Микропластмасите са миниатюрни пластмасови частици с размер под пет милиметра. Те попадат в околната среда чрез изпирането на дрехи, износването на гуми, козметиката и разграждащите се опаковки.
- Пречиствателните станции отстраняват по-голямата част от тях, но не и всички. Остатъците попадат в реките и подпочвените води чрез отпадъчните води.
- Бутилираната вода съдържа средно значително повече микропластмаси от чешмяната вода.
- Микропластмаси са открити в човешката кръв, черния дроб и плацентата. Дългосрочните ефекти се изследват интензивно.
- В ЕС и Швейцария все още няма задължителни гранични стойности. Регулирането е в етап на разработване.
Какво представляват микропластмасите и колко малки всъщност стават
Микропластмасата е термин, който обозначава синтетични пластмасови частици с размер от един микрометър до пет милиметра. Един микрометър е една хилядна от милиметъра. По-голямата част от тях не се виждат с невъоръжено око.
Още по-малки са нанопластичните частици: под един микрометър, по-малки от човешка клетка. Тези частици могат да проникват през клетъчните мембрани и да се разпространяват в тялото. Именно това ги прави особено интересни и тревожни от научна гледна точка.
Източниците са разнообразни. Микропластмасата се образува, когато по-големи пластмасови продукти се разпадат в околната среда: опаковки, бутилки, фолио. Тя обаче се произвежда и целенасочено, например като микроперли в ексфолианти и паста за зъби. Най-големите източници на замърсяване обаче са по-малко очевидни: синтетичните текстилни изделия освобождават стотици влакна при всяко пране. Износването на гумите по пътищата генерира частици, които се отмиват от дъжда във водите. А козметичните продукти съдържат пластмаси, които попадат в канализацията чрез отточните тръби.
Как микропластмасата попада в питейната вода
Пътят минава през отпадъчните води. Пречиствателните станции в Швейцария и Германия работят с многоетапни процеси и, в зависимост от съоръжението, отстраняват от 95 до над 99 % от микропластичните частици. Това звучи много, но при огромните количества вода, които се преработват ежедневно, частиците все пак попадат в реките и оттам в подпочвените води.
В Женева едно проучване изследва замърсяването с микропластмаси в питейната вода: в суровата вода бяха измерени от 25 до 55 частици на кубичен метър. След пречистване с пясъчна филтрация и активен въглен те бяха от нула до четири частици. Пречистването работи, но не намалява количеството до нула.
Една цифра, която изненадва мнозина: бутилираната вода съдържа средно значително повече микропластмаси от чешмяната вода. Проучване на Университета на щата Охайо показа, че бутилираната вода съдържа около 10 частици на литър, докато чешмяната вода – около 4,5 частици. Други проучвания установяват още по-големи разлики. Причината: при пълненето, съхранението и транспортирането на пластмасови бутилки от материала на бутилките се отделят частици. Който пие вода от чешмата вместо бутилирана вода, обикновено поглъща по-малко микропластмаса.
Какво причинява микропластмасата в организма
Микропластмаса вече е открита в човешката кръв, черния дроб, бъбреците, плацентата и дори в слюнката. Частиците постъпват в организма чрез храната и питейната вода и се разпространяват чрез кръвообращението.
Въздействието върху здравето се изследва интензивно. Това, което е известно досега, е, че микропластмасата може да предизвика възпалителни реакции в стомашно-чревния тракт. Особено проблемни са химическите добавки, които се съдържат в много пластмаси. Пластификатори като фталатите и бисфенол А (BPA) не са здраво свързани с пластмасата и могат да се освобождават в организма. Те са заподозрени, че нарушават хормоналната система и причиняват оксидативен стрес.
Освен това проучвания сочат възможни връзки с метаболитни нарушения, увреждане на имунната система и повишен риск от сърдечно-съдови заболявания. Към момента все още липсва база от данни за надеждни заключения относно конкретните дългосрочни последици при хората. Световната здравна организация (СЗО) понастоящем оценява риска от микропластмасите в питейната вода като нисък, но подчертава необходимостта от по-нататъшни изследвания.
Ясно е едно: микропластмасите нямат място в човешкото тяло. И експозицията може да бъде намалена.
Защо все още няма гранични стойности
За разлика от тежките метали или PFAS, за микропластмасите в питейната вода все още няма задължителни гранични стойности. Нито в ЕС, нито в Швейцария. Причината: досега липсва стандартизирана методология за измерване. Как да се регулира нещо, което не може да се измери по единен начин?
През май 2024 г. ЕС прие хармонизирана методология за измерване, която обхваща частици между 20 и 5000 микрометра. Осем държави от ЕС започнаха през 2025 г. стандартизирано вземане на проби на пилотни обекти. До 2029 г. трябва да бъде налице пълна оценка на риска, въз основа на която да могат да бъдат определени гранични стойности.
През декември 2025 г. Швейцария актуализира Наредбата за намаляване на риска от химикали и въведе нови ограничения за умишлено добавените микропластмаси в продуктите. Това засяга например козметиката и почистващите средства. Но и тук все още няма гранични стойности за микропластмасите в питейната вода.
Критична точка: Методиката за измерване на ЕС обхваща само частици с размер от 20 микрометра нагоре. Изследванията обаче показват, че по-голямата част от микропластичното замърсяване в питейната вода се състои от по-малки частици. Регулирането е стъпка напред, но не е пълно.
Кои филтри премахват микропластмасата
Преваряването помага само до известна степен. Проучване от 2024 г. показа, че петминутното варене на вода, богата на минерали, може да премахне до 90 % от микропластичните частици, тъй като частиците се свързват с минералните отлагания и се утаяват. Това обаче не работи при мека вода с ниско съдържание на минерали, а най-малките нанопластични частици не се улавят. Филтрирането е по-надеждният начин.
Керамичните филтри имат пори с размер около 0,2 микрометра. По този начин те могат механично да задържат голяма част от микропластичните частици. В комбинация с активен въглен, който свързва разтворените вредни вещества чрез адсорбция, се получава широк спектър на филтриране. Ефективността зависи от фиността на керамиката и качеството на активния въглен.
Самите блокови филтри с активен въглен също предлагат известна защита, особено срещу по-големи частици. Срещу най-малките микропластични фрагменти под пет микрометра обаче те са по-малко ефективни.
Обратната осмоза постига най-високите нива на отстраняване: над 99,9 %, дори при нанопластмасата. Порите на мембраната са около 10 000 пъти по-малки от най-малките частици микропластмаса. За сметка на това системата се нуждае от електроенергия, генерира отпадъчни води и отстранява и минералите. Освен това по-нови проучвания показват, че остарелите RO-мембрани могат сами да отделят микропластични фрагменти, ако не бъдат подменени навреме. Редовната поддръжка е решаваща и в този случай.
Нашият подход в MAUNAWAI
Нашите филтърни системи комбинират минерална керамика и високопроизводителен активен въглен в многоетапен цикъл. Керамичните слоеве задържат частиците механично, а активният въглен свързва разтворените вредни вещества. Благодарение на бавната гравитационна филтрация водата остава дълго време в контакт с филтърните материали, което подобрява адсорбцията.
При микропластмасите филтриращата кана Kini намалява замърсяването с около 70 %, а с допълнителната микрогъба – с около 85 %. Това е значително повече, отколкото постигат конвенционалните филтри за кана с йонообменник, които поради конструкцията си едва ли задържат микропластмасите. При тежките метали и PFAS нашите системи достигат дори стойности над 99 %. Ние съобщаваме всички стойности открито, защото прозрачността ви е по-полезна от едно приукрасено обещание.
В същото време трябва да се има предвид, че най-голямото количество микропластмаса при пиене не идва от самата чешмяна вода, а от пластмасовите бутилки. Който премине от бутилирана вода към филтрирана чешмяна вода, значително намалява приема на микропластмаса само чрез тази промяна.
Нашата Pi-технология работи с 21 естествени минерални керамики. Вредните вещества като тежки метали, PFAS и остатъци от лекарства се отстраняват в над 99 %, а минералите се запазват. Без електричество, без химикали, без отпадни води. Пълните резултати от тестовете можете да намерите в раздела „Наука и проучвания“.
Какво можете да направите сега
Намалете използването на пластмаса, където е възможно. Пийте вода от чешмата вместо бутилирана. Използвайте бутилки за вода от стъкло или неръждаема стомана. При избора на козметика и почистващи средства обръщайте внимание на продуктите, които не съдържат микропластмаси.
А ако искате да филтрирате допълнително чешмяната вода: изберете система, чиято филтрираща способност за конкретни вредни вещества е доказана. Не всеки филтър премахва всичко еднакво добре. Попитайте, сравнете и поискайте резултати от тестове.
Ние с удоволствие ще Ви консултираме. Свържете се с нас или разгледайте всички системи MAUNAWAI в обзор.
Написано от Даниел Кнох